hlqb

В отговор на следфестивалните вълнения за значението на частицата “free” като разбиране за свобода или форма на потребление, бих искал да споделя разбирането си по въпроса, като съосновател и директор на Беглика фест.

Свободата на избора като обществено послание бе зададено с възникването на фестивала, a присъствието на думата “free” никога не е имало за цел друго освен да подчертае понятията за себеизразяване, себеразвитие и достойнство.

Намирам разпространяващата се напоследък информация в някои медии за фестивала за обичайното „хвърляне на прах в очите на хората“. Подобно генериране на негативизъм, недоверие и страх е сред основните комуникационни модели за предизборна манипулация и се наблюдава около много други чисти форми на гражданска активност в момента.

Инициирането на фестивала преди седем години от няколко неправителствени организации, работещи в сферата на природоопазването, бе естествена реакция на непрестанните посегателства върху националните природни богатства и опит за подчертаване на връзката на човека с природата в контекста на ползите й за физическото и психическото ни здраве, както и връзката й с икономическото и културното ни развитие.

Въпреки усилията на цялата съзнателна и активна общественост през годините, приносът за предотвратяване на разграбването и прахосването на това ни богатство не беше значителен. И тъй-като от самото начало, в генезиса на фестивала, бе заложено той да се развива така, както се развиват нуждите на неговите ползватели, темите в програмата и респективно  фокусът върху природоопазването се изменяха с времето.

Съ-творяването се разрастваше по естествен начин, чрез първите му участници, достигайки вирусно до все по-голяма част от съзидателните млади хора в страната. Така през последните три издания обикновено броя на фестивалното ядро, или така наречените съ-творци, достигаше до 800 човека на базата на около 1400 гости, при общ капацитет на мястото около 2500 човека.

По отношение на възвращаемостта на инвестициите или другата страна на монетата “free“, все пак никога не успяхме да балансираме бюджета в полза на бизнеса от мероприятието, колкото и да ми се е искало. Наистина бих се гордял с това, но уви :стеснявайки фокуса на публиката и масовостта ,шансът за това не е голям.  По отношение на съфинансирането от външни донори: най-значително присъствие е имал грант с усвоени 7500 лв или едва 6-7% от неговата стойност.

Обикновенно равносметката след фестивала е такава, че остава недооценен ресурсът, вложен от страна на екипа ни. В началото фестивалът се реализираше от малък оперативен екип, който нарастваше във времето и до момента достига  повече от двадесет и пет човека и над 90 доброволеца на място. Структурата ни на управление е изцяло хоризонтална, а водещият принцип на работа е базиран на доверие и приятелство .

Във връзка с тази себестойност на нещата, един малък детайл, който винаги ми е правил впечатление по отношение на културата ни на потребители, е нивото на егоизма, битуващо у една част от пребиваващите на фестивала.  Това се отнася до естествените ни стремежи за пренебрегване на предварително поставените фестивални изисквания, като например нуждите ни от присъствие с личните си автомобили си навсякъде, къмпингуване  сред фестивалната зона, електрификация извън регламентираните ограничения и подобни.

Всичко това ме кара да мисля, че седем години след първия ни опит за сближаване и приемане на общите ценности, базирани на доверието, все още малка част от нас успяват да се отърсят от инерцията на наложените в обществото ни поведенчески модели. Може би защото наследството на страх и недоверие, заредено у нас от времето на тоталитарния режим , в чиито префасониран порядък продължаваме да живеем и в момента, продължава да оказва своето определящо влияние.

И въпреки този недостатък на беглишкото съ-творяване, вярвам, че промяната на текущото статукво до голяма степен зависи от заложената ни способност за съществуване във враждебна среда в съчетание с новоизграждащата се опитност да възпитаме новите ценности на екипност и способност за вътрешно себеразвитие.

Смятам, че в днешното си равновесно състояние, фестивалът Беглика все повече прилича на общностен и семеен събор с фокус към търсене на нови форми на взаимодействие и среда за подсигуряване на качествена социална среда за нас и децата ни. Едно доказателство за това от произтеклото издание е възникващата вълна за освобождаване и развитие на образователните алтернативи в България.

И нека не забравяме, че сега промяната е навсякъде около нас и, че усещането за свобода е състояние на постоянна отвореност към събитията, личностите и обстоятелствата.

 

 

Advertisements