dimitar_subev

Димитър Събев е икономист и журналист. Специализацията му е в пресечната точка на природа, пазар и култура – сфера, която той определя като „економика”. Дотук е осъществил теренни проучвания на потенциала за устойчиво развитие на Северните черноморски общини, ДЛС „Беглика” и Странджа планина. Най-новите му проекти са свързани с политическите и икономическите аспекти на съглашенията за глобална свободна търговия, както и с комплексните последици от рудодобива в Родопите. Публикувал е две книги – „Свободни размисли върху възела на размяната” (2006) и „Унизената Земя” (2010). Димитър Събев е един от лекторите на Форум “Метаморфози”. 

Говори Беглика: Обикновено във време на криза креативността и изобретателността на хората се стимулират до краен предел. Защо при последната криза, след като светът е толкова развит и напредничав, фокусът на усилията отново бе да се правят прогнози как кризата ще бъде преодоляна на база стари модели, да се рови в миналото, за да се направи връзката с минали и циклично повтарящи се модели, вместо да се даде светлина и гласност на изцяло нови алтернативи, които обслужват нуждите на един нов свят?

Какви са отговорите на въпросите, които кризата зададе?

Димитър Събев: Оказва се, че светът не е чак толкова развит и напредничав, както сме свикнали да мислим. Да си представим едно Aмазонско племе и една IT компания – общо взето, различните „компоненти” от нашия живот показват същите различия. Технологиите и техниката се променят много бързо, но начинът на мислене и институциите са далеч по-статични. И сега в различни страни по света действат закони, учредени още през Средновековието. Разбира се, има го и това, че хората и организациите, които взимат решения с последици за много хора, са консервативни  в самата си природа. Освен от страхове и предразсъдъци, те са обзети и от материални зависимости. Не очаквайте от петролна компания да насърчава велосипедизма. Начинът, по който световните лидери се опитаха да се справят с кризата, съответства на тяхното разбиране за причините за кризата. За тях това е криза на някакви специфични ценни книжа или на дисбаланси в някакви конкретни макроикономически показатели. Разбирането, че сме достигнали някакви граници, че е нужна промяна по същество, е далеч от тях – или им внушава страх и те искат да предотвратят подобно развитие.

Според мен последната криза зададе следните въпроси: колко още може да продължи животът на кредит? Второ, възможно ли е да се изгради устойчиво общество, основано на безброй загуби – тъй като в общество, издигащо конкуренцията на пиедестал, печалбата на един винаги е загуба на друг. Казано по друг начин, въпросът бе дали е математически устойчива стратегията на тотално хищничество. Математиката доказа, че не е устойчива, тоталната конкуренция води до крах. Тогава възможно ли е общество, в което финансите са водещата институция, а капиталовите пазари изместват традиционни стожери като църква, добро име и много други?

Третият въпрос е по-технически: може ли да се управляват, и ако да – как, системните кризи в една все по-взаимосвързана реалност? Глобализацията и мрежовата икономика предполагат, че ако например фирма Х се забави да се разплати с доставчика си, тя косвено става причина за изсичането на един декар гора. Има и други съдбоносни въпроси на днешното време, но тези три или четири грейнаха именно при последната криза. Отговорите засега са въпрос на ценностен избор: за някой системите трябва да стават все по-свързани, финансите да изземат от политиката лостовете  на управлението, овехтелият морал да се изхвърли в кошчето. Според други е наложително да се сложи капак на глобализацията, финансите да се социализират, да се върнем към традиционните източници на авторитет.

Истината не е по средата. В битката на идеологии, или по-скоро в сблъсъка между противоположни възгледи за света, скоро ще се намеси нов категоричен фактор – границите. Природата ще изненада капитализма. Всъщност всички мислещи го знаят и се надпреварват да вземат колкото се може повече в последния момент. Никой от „началниците” не се стресна, не се събуди социално или морално. Тази криза не се оказа достатъчно силна за стремежите на революционно настроените хора и организации. Спокойно – следващата чука на вратата.

oblaci

Говори Беглика: Напоследък все повече се вижда, че има голяма визия за промяна, припозната от хората, промяна за обръщане към ценностите и човешкото щастие, а не към БВП. Какви са обаче малките стъпки, които правят тази голяма картина, които утре хората могат да почнат да правят?

Димитър Събев: За мен има една най-важна стъпка, но тя не е малка: да се опитваме да осъзнаваме и изживяваме духовните измерения на материалните събития. Да разбираме, че всяка наша постъпка има както причина, така и последици в духовния свят.

Що се касае до конкретни съвети за ежедневието, аз лично внимавам каква храна купувам. Бойкотирам стоките на няколко компании, за които знам, че правят компромис с околната среда и ощетяват работниците си. По възможност ходя на работа с колело. Пестя водата. Всъщност почти всички около мен правят същото. Опитвам се да уча и децата си на всичко това, но да си призная, с променлив успех. Градската среда, в която живеем, излъчва различни сигнали. Затова се стремя да водя колкото се може по-често децата в гора или на планина. И да им говоря за неща като щастие без вещи, състрадание и т.н.

Отношенията с другите хора извън семейството – приятели или напълно непознати, са изключително важни за нашето лично щастие. В контакта с другия ти или си даващ, или получаващ. Всекидневният процес на даване и вземане трябва да е балансиран, за да си щастлив ти самият и да излъчваш щастие наоколо. Ако само взимаш, ще се подуеш. Ако само даваш, ще… Някои казват, че ще си напълно свободен, други – че ще обеднееш. Мъчен е този въпрос, отговорът му се търси цял живот. Но така или иначе, без даване няма лично щастие. Когато даваш, лявата ръка да не знае какво прави дясната – тоест не давай, за да получиш нещо в замяна. Свободата е безкрайно сладка, но и доста скъпа.


Говори Беглика:
Къде е мястото на Беглишката общност в тази промяна?

Димитър Събев: За няколко дни на Беглика се преобразяваме – светлината на красотата наоколо работи в нас. Събираме се с познати и непознати от цял свят и става много забавно, купон, карнавал. Лично за мен Беглишката общност е много важна, тя е в най-близкия ми приятелски кръг, но контактът с нея далеч не се изчерпва с фестивала. Дори трябва да призная, че някои от най-важните хора от Беглишката общност избягват фестивала. Фестивалът е хубав и важен, на него се виждаме всички накуп, разбираме кой докъде е стигнал, черпим идеи, зареждаме се с положителни емоции – и продължаваме по пътя си. Мястото остава да съществува, със своите богати ресурси и проблеми, например нужда от почистване и опазване. Същото е с хората – тези, които са те впечатлили или са ти помогнали на купона, продължават да съществуват и след фестивала.